Трудно мога да кажа кога за пръв път проявих интерес към фотографията и астрономията, но не бих използвал очакваната банална фраза, че съм се запалил от най-ранните си ученически години. Това стана постепенно, с увладяването на определени знания в училище, без които е невъзможно да се осмислят дори по-елементарните понятия в оптиката или астрономията. През юношеските си години жевеех с родителите си в село Драгоево, обл. Варненска (община В. Преслав), където за мое щастие попаднах сред добри учители, в макар старото ни - почти столетно училище. Животът на село като по правило си бе скучен, но си имаше и добри страни. Една от тях бе предостатъчното свободно време, през което вероятността човек да отвори някоя книга и да научи нещо полезно е по-голяма! Друго предимство бе чистата атмосфера и малкото нощни светлини, което ми позволяваше през всяка ясна нощ, без прблеми да наблюдавам звездното небе от двора пред дома си. Така нямаше нужда да пътувам до по-подходящо за целта отдалечено място.
      Първите си знания по астрономия получих от баща си, който ме запозна с най-основните понятия, показа ми ярките планети и някои от по-главните съзвездия. Няколкото научно-популярни издания, които получавахме тогава - сп. Наука и техника, в. Орбита и др., поддържаха интересът ми жив. Те бяха добри източници на допълнителна информация към уроците по физика и география, от които, за съжаление, само няколко бяха посветени на астрономията! В началото на 80-те години и живеейки в провинцията, не можех да се надявам на много повече от това. В нашият Шуменски окръг (тогава) нямаше народна астрономическа обсерватория, а отдалеченото ми местоживеене правеше безсмислени евентуални мои ангажименти с по-далечни такива - НАОП-Варна например. Макар че посещенията в планетариума бяха за мен вълнуващо преживяване, трябваше да потърся други начини за да получа желаните знания. Това ставаше най-вече чрез популярната литература по астрономия, която обаче бе твърде оскъдна. Затова пък няколкото български и преведени чужди книги бяха наистина добри: "Митове и легенди за съзвездията" от Ангел Бонов, "Първите три минути след сътворението" от Стивън Уайнбърг, "Срещи с кометите" от Никола Николов, Валери Голев и Венелина Рачева, "Отвъд Луната" от Паоло Мафей и някои други. Тези книги четях и препрочитах както уроците в учебниците, а някои текстове дори преписвах - те ми изглеждаха твърде подходящи за самоподготовката на начинаещ астроном-любител! Друг източник на информация бяха научно-популярните телевизионни предавания, които обаче също не бяха много. Днес почти не си спомням други, освен великолепният 13 сериен филм "Космос" на Карл Сейгън, излъчен за пръв път у нас през 1984 г. Трябва да призная, че този филм ме впечатли особено много и както разбрах по-късно - далеч не само мен! Популяризатори на науката като Сейгън не просто поднасят информация на достъпен за широката публика език, а изграждат у зрителя особен научен мироглед, оставащ за дълго - може би за цял живот...

      Днес, от дистанцията на тези години си мисля, че тогавашната оскъдна информацията не бе само препядствие, с което трябваше да се боря. Вероятно ще прозвучи странно, но тя като че ли бе своеобразен стимул - поставен в подобни условия, човек се учи да цени малкото, до което се добира, понякога след доста усилия! След упоритото търсене и при непрестанните опити да се свържат логически немногото налични факти, или пък след редица експерименти, водещи до първите вълнуващи резултати, човек изпитва едно особено удовлетворение! Така като че ли се тренира търпението и отрано се придобиват ценни практически умения. Обратното може би е дори обезпокояващо - днешното пренасищане с информация според мен лесно може да разколебае и отегчи начинаещия, твърде скоро след като е понечил да надникне в огромния и разнообразен свят на астрономията! На този въпрос по-подробно се спирам в увода си към начинаещите астролюбители.

      Първите си знания по оптика получих от един бивш учител на преклонна възраст - около 80-те, който ме научи как да измервам и да пресмятам най-важните параметри на леща или обектив. Спомням си, че тогава първите уроци по оптика се преподаваха в 7-ми клас, когато в часовете по физика геометрично построявахме образи, проектирани от лещи. Този старец обаче ми даде нещо повече - помогна ми с примери да осмисля важността и практическото значение на тези знания, които малко по-късно формално ни бяха преподадени и в училище.

      По това време към училището ни функционираше кръжок по фотография с отлично обзаведена за времето си фотолаборатория. Тогава, по време на първите си фотографски експерименти, почувствах нужда да записвам различни данни - експозиционни параметри, условия на работа, особености в методиката на заснемане и всичко друго, което ми се струваше важно. Особено внимание отделях на методите за изчисляване на различни оптични параметри, след като разбрах, че те не са особено понятни дори на по-напредналите фотографи! Така се появиха първите ми подробни записки, които по-късно не само че се оказаха полезни, но и ставаха все по-обемисти. Към края на 80-те години не можеше да се намери много литература по фотография - както бе и с литературата по астрономия, затова да се снабди човек с такава определено си беше трудно. Другият вече изпитан начин бе преписването на текстове от малкото книги, които успявах да намеря в библиотеките или вземах от мои приятели. Така отново важеше принципът "който пише - два пъти чете"!
      От тогава фотографията и астрономията ми останаха трайни хобита и реших да ги съчетая. През есента на 1984 г. започнах първите си астрофотографски опити, които описвам подробно в темата Първите ми експерименти в астрофотографията. Те бяха с променлив успех, тъй като се налагаше да конструирам сложни екваториални монтировки за водене на фотоапарати с телеобективи и необходимата ми за това гидираща оптика. Имаше много провали, но получих и първите си обнадеждаващи резултати! Тъй като никога не бях сигурен в успеха си, отначало пазех заниманията си в тайна, макар че странните съоръжения, които конструирах в двора си на село, често привличаха недоумяващите погледи на съседи и роднини...

      Продължих да усъвършенствам техниката си и през есента на 1985 г. заснех първите си добри астроснимки. Много неща научих и от учителя си по физика в Средното общообразователно училище "Ч. Храбър" (тогава ЕСПУ) гр. В. Преслав. От тогава, в продължение на дълги години се занимавах с ремонт и настройка на снимачна техника и фотооптика. Специалността ми - електротехника и "КИП и А" (Контролно-измервателни прибори и автоматика) също допринесе много за хобито ми. Това е изключително интересна професия, изискваща познания в различни области на физиката и техниката, включително и по оптика. По-късно работех в един химически завод, където професионалните ми задължения включваха поддръжка и изграждане на системи за автоматизация в производството. Работех със самопишещи мостове с автоматично уравновесяване, електронни и пневматични ПИД-регулатори, промишлени контролери, разходомери, оптикоелектронни лабораторни прибори и др. Въпреки многото документация към тази най-модерна за времето си техника, неведнъж се налагаше да ползвам старите си записки, особено при ремонт на оптична апаратура. Разбира се, не пропусках да допълвам бележниците си с нова информация. Така постепенно стигнах до идеята да събера всичко в едно, вкл. старите си текстове от курсови работи и реферати, да ги систематизирам и публикувам в Internet.

      Това обаче се оказа не съвсем лесно - систематизирането на толкова текстове на различни теми от оптиката, фотографията, астрономията и др. отне доста време. Трябваше да преначертая набързо нахвърлените скици в цветни компютърни графики. Тъй като останаха многобройни кратки текстове, касаещи твърде разнообразни теми, реших да ги обединя в речник на оптичните термини. В него тълкуването на всеки термин е разширено до отделна самостоятелна тема или е част от по-голяма статия.
      Другото ми желание бе всички разработки да бъдат на достъпен език - в популярен стил, понятен за начинаещите любители-фотографи или астрономи, а също и за възможно по-широк кръг читатели. Но да се пише популярно за оптиката или за която и да е друга наука е трудно, дори е цяло изкуство! До колко съм се справил - нека посетителите оценят.

      Зная, че мнозина водени от любознателност или от професионален интерес желаят да научат повече за природата на светлината, за сложните й взаимодействия с материята, за значението и следствията от всичко това. Искрено се надявам, че темите тук ще ви помогнат да разгадаете много от тези удивителни светлинни вълшебства и ще ви научат по-умело да ги използвате във вашето хоби или професия!